Връх Ветрушка (1158 м) е първенецът на планината Голо бърдо. Тук е описан маршрутът, минаващ изцяло по асфалтов път, част от който е изграден преди години за нуждите на нефункциониращото вече военно поделение, разположено на самия връх. Разстоянието от град Радомир до връх Ветрушка по този маршрут е около 9 км, като по-кратък и по-лек вариант е изкачването да започне от разклона, намиращ се на около 5 км нагоре по пътя. GPS координати на началната точка: 42.5631537, 22.9883091.
До тази точка може да се стигне с всякакви моторни превозни средства. Оттам нататък пътят е подходящ само за високопроходими автомобили и за пешеходен туризъм, а разстоянието до върха е около 4 километра. Отскоро обаче въпросният път е достъпен за автомобили само в работните дни, а през празничните и почивни дни минаването на МПС - та по него вече е строго забранено.
От разклона направо се продължава към хижа Орлите, разположена на около 200 метра по-надолу, а наляво се поема в посока връх Ветрушка.
До първенеца на Голо бърдо стига и друг по-пряк маршрут, тръгващ от самата хижа, но изкачването по стария асфалтов път, което ще опишем в следващите редове, е доста по-лесно и щадящо за краката.
Наклонът на пътя в началото е малко по-стръмен и асфалтът е доста изронен, но след 100 - 150 метра теренът започва да се изравнява и става по-лек и приятен за ходене.
На 200 метра след разклона се минава покрай отбивка вдясно, обозначена с табела, откъдето тръгва по-пряк широк почвен път, който подсича основния път. Доколкото ни е известно на места наклонът по него е по-стръмен, но пък се съкращава не малка част от разстоянието до върха.
Ние продължаваме по асфалтовия път, който минава през много приятна смесена гора, в която почти липсват гледки, но все пак през пролуки между дърветата се забелязва как бързо и неусетно се набира височина. Хубавите, просторни панорами се разкриват на един по-остър завой на пътя, намиращ се на около 2 км след разклона.
За връх Ветрушка се завива надясно и се продължава по асфалта, а вляво се отделя почвен път, стигащ до по-ниския връх Барбул (1039 м), на който са монтирани няколко антени и откъдето се разкриват хубави гледки към околните планини и населени места. Разстоянието до него е само 1 км и ако желаете може да разнообразите разходката като се отбиете и до този по-нисък, но интересен връх.
Асфалтовият път продължава да се изкачва по склона и след 200–300 метра преминава под жиците на голям далекопровод. Между стълбовете му се появява по-стръмният маршрут, който идва от хижа „Орлите“ и се съединява с пътя.
Не след дълго се стига до останките от портала, а по-нататък и до по-голяма сграда и няколко други рушащи се постройки към бившето военно поделение.
Завива се наляво покрай сградата, а после следва завой надясно и се продължава вече по черен път, който след броени метри отвежда до подножието на връх Ветрушка. Остава само кратко изкачване по малка отбивка от основния път и се озоваваме на най-високата точка в планината Голо бърдо.
Мястото е сравнително обширно и много приятно за по-продължителна почивка, през която ще може да се насладите на великолепните панорами, разкриващи се пред очите ви. Макар, че изгледът от върха е главно в южна посока, от него се откриват множество красиви гледки към редица близки и далечни планини и върхове. Напред се извисяват Рила и Верила, а под нас се разстилат по-ниските и частично залесени, но очарователни хълмчета на Голо бърдо.
Наляво могат да се засекат югозападните склонове на Витоша, а на дясно се открояват Конявска планина, Осогово и други части на "Краище". Съвсем ясно се вижда и Радомирската котловина, както и големият местен комбинат "Червена могила".
Навръщане поемаме по същия път, по който сме дошли, като плавно се спускаме надолу по склона и след най-много 40 минути стигаме до началната точка на тази изключително приятна разходка.
Описаният маршрут е напълно подходящ и за зимни условия, тъй като е лесно проследим и по него липсват прекалено стръмни или опасни участъци.
