Село Самораново е разположено в полите на Рила и се намира само на 5 км от град Дупница, като е едно от най-големите села в района.
В югоизточния край на селото продължение на главната улица „Георги Димитров“ води нагоре в планината. Пътят е в сравнително добро състояние – въпреки че на места асфалтът е изронен, а на други има дълбоки дупки, той остава проходим дори за по-ниски автомобили. По този маршрут могат да се изминат около 6 километра, след което наклонът се увеличава, а теренът става по-подходящ за високопроходими превозни средства.
Пътят преминава през красива смесена гора, като плавно се изкачва нагоре срещу течението на река Отовица. По него се пресичат и много други по-малки потоци, идващи от високите части на планината, които дори и през най-горещите летни месеци са все така пълноводни и живописни. Такава е Рила - водната планина.
Като се продължи нагоре, се стига до по-остър завой на пътя, на който има изградена беседка с масичка и пейки. Наблизо тече и поредният буен рилски поток
Дори и след тази беседка асфалтовият път продължава да е напълно проходим и спокойно може да изминете по него поне още 150-200 метра и да потърсите удобно място, където да оставите автомобила си. Координати: 42.2381145,23.2015915.
Оставащият път до хижа Отовица е подходящ най-вече за високопроходими моторни превозни средства.
Скоро асфалтът свършва и пътят преминава в макадамов, който със серпентини плавно се изкачва през гората. Започват да се появяват и табели, сочещи към хижа Отовица.
Природата наоколо е много свежа и красива, като от време на време между дърветата, а и над тях, се откриват гледки към близките възвишения.
По някое време пътят минава покрай отбивка надясно, означена с табела, която пояснява, че от там се стига до Бистришкия водопад. Това е още една интересна идея за разходка в тази изключително приятна част на Рила, но трябва да се вземе предвид факта, че липсва маркировка, а и разстоянието до водопада не е никак малко.
След като се изминат около 2,5 км от началото на пътя, се стига до много приятен кът за отдих, единственият по маршрута, състоящ се от маса с две пейки. Той се намира точно до голям бетонен мост пресичащ река Отовица. Там може да направите по-дълга почивка и да отделите малко повече време за съзерцание на водоскоците на реката, проправяща си път през едрите камъни в коритото ѝ. Гледката е хипнотизираща.
Малко преди хижата се минава и покрай друг обект, който в картите е отбелязан като беседка. Въпросната беседка обаче представлява дървен навес, без маса, пейки и т.н, чието приложението остана загадка за нас.
След около 4.5–5 км по макадамовия път се достига до масивната и добре поддържана хижа Отовица (1420 м н.в.). Хижата разполага с просторна тераса, обзаведена с множество маси, столове и пейки, като е известна с вкусната си домашно приготвена храна.
А природата около хижата е прекрасна. Въпреки, че се намира в гора, мястото предлага и някои откъслечни гледки към високи върхове и баири, надничащи над околните борови дървета и подканящи ни да поемем към тях.
Хижа Отовица е изходен пункт за множество маркирани и немаркирани туристически маршрути, сред които най-популярни са тези към Хижа "Иван Вазов"(4.30 ч.) и към Хижа "Седемте рилски езера"(4.30 ч.).
Но ако искате по-кратка разходка около хижата, може да се отбиете до близък бент, изграден над река Отовица. Вдясно от хижата черният път, по който сме дошли, продължава, като отново върви в гората. Подминават се редица разклонения, някои означени с табели и маркировка, други не. Следваме реката и вървим вдясно. Така след 10-15 минути се стига до живописното водно съоръжение, където свършва и черният път, но продължава синята маркировка, отправяща се към хижа Иван Вазов.
Мястото е много приятно и привлекателно, особено за децата.
