Село Боснек е разположено на югозападните склонове на Витоша, средна надморска височина 940 метра. До него се стига по магистрала Струма, на 35 км от гр. София и на 15 км от гр. Перник. Успоредно на пътя, водещ до селото, тече река Струма, около която има хубави полянки, много подходящи за пикник. Наричат село Боснек „Белия дроб на Перник“, заради красивата му природа и лечебния планински възух. Районът предлага множество чудесни възможности за семейна разходка сред природата, близо до големия град.
Маршрутът към местността "Живата вода" започва от северния край на селото, като се тръгва по ул. „Живата вода“.
Още в началото ще видите множество информационни табели. На някои от тях могат да се прочетат подробности за тематичния кръгов маршрут, наречен "Алеята на Боснешкия карст", част от който е и маршрутът до местност "Живата вода".
Маркировката, която трябва да следваме е синя. На определени места се срещат и маси с пейки.
Пътят е лек и подходящ за всички възрасти, като наклонът е едва зебележим, само в крайния етап от маршрута има една кратка, по-стръмна отсечка, която директно ще ви изведе при извора със змейската глава.
От нея водата изтича на тласъци и с прекъсвания, за което се носи легенда, че когато пред змея застане грешен човек, водата спира да тече. Смята се, че водата от извора e изключително лековита и много хора идват тук, за да търсят изцеление.
На 2 метра от извора е изграден стабилен каменен заслон, а пред него има маса и пейки, подходящи за отмора и съзерцание на живописната местност и още по-живописното изворче с каменната животинска глава.
На 100 м по-нагоре по склона може да се разходите до пещера "Живата вода". Входът на пещерата е висок едва 1.20 м, но веднага като се влезе вътре, таванът става достатъчно висок за да се изправи човек. В предверието на пещерата е поставен камък с образа на Богородица. Според местните, ликът на Божията майка помагал на молещите се.
Дължината на маршрута от селото до извора е около 4 км и се стига за около 1-1.5 ч. Съветът ни е да посетите мястото в по-сухо време, тъй като в периода на снеготопене и в дъждовните дни пътят става доста кален.
