Боровишкият манастир „Света Троица“ се намира на 2 км от село Боровица и на 14 км от град Белоградчик. В център на селото ще видите табели, които оказват началото на маршрута до манастира и до скалния феномен Боров камък. Тези табели се срещат начесто и лесно ще откриете пътя до храма.
До манастира се стига по мек почвен път, който предлага невероятно красиви гледки. Скалният феномен Боров камък ще ви бъде като ориентир през цялото време, тъй като се пада зад сградите на манастира...Прочетете повече>.
Пред очите ви във всички посоки ще се откриват чудни пейзажи - към най-западния дял на Стара планина, към характерните за региона скални венци и към изумителните скални образувания, които се оказват част от Белоградчишките скали.
Мястото е изключително красиво, а заобикалящите го скални формации му придават неземно очарование.
Изграждането на манастира започва през 2010 г., когато Светият Синод взема решение църквата „Света Троица“ (Червената църква) при село Боровица да бъде обявена за Боровишки манастир „Света Троица“.
Твърди се, че манастирът е изграден над основите на по-стар храм, построен някога върху метеорит и според някои наподобява манастирите в Метеора, Гърция.
И самата „Червена църква“ е много интересна и уникална заради строежа си. Тя е изградена изцяло от червен камък, издялан от скалите в района, като се смята, че е дело на италиански майстори.
Историята ѝ също е прелюбопитна. Църквата е построена още преди Освобождението и до нея имало оформено селище. Години по-късно селото се преместило по-надолу, а църквата останала сама на хълма. За разлика от други храмове с подобна съдба обаче, Червената църква стояла недокосната и нищо от нея не било откраднато или разрушено. Според местните хора църквата е съградена на много специално, божие място, на което всички молитви биват чути от Господ.
Понастоящем Червената църква е обявена за Недвижима културна ценност от национално значение. Стенописите, иконите и дървеният олтар в църквата са запазени до днес, като през следващите няколко години предстои цялостен ремонт, реставрация и консервация на манастирския храм, за което вече са осигурени европейски средства.От 2011 г. манастирът е действащ и за него се грижат двама монаси.
